Приказка

Нека да си пожелаем още красиви и пъстри с емоции европейски дни през лятото, когато едни ще играят в Шампионската лига, а други ще разлистват албумите със спомени.

Имало едно време един приказен град, който се казвал Панчарево*.

Малкото градче било поддържано добре от аристокрацията и местното население, а в района около него се оформило богато и приказно имение с лозови насаждения. Този град бил известен с разнообразните си празници, които и до днес нямат точно определен ден за честване. В съденият град Подуяне, местният футболен тим, отпаднал от някакъв турнир, което било достатъчен повод за Панчарево да изпреварят края на календара и да обявят настъпването на коледните и новогодишните празници. Тежката дума за това имал Дядо Мраз, който не бил родом от Панчарево, но така му били казали като малък. Той нямал традиционните бяла брада и коса, а вместо това имал черни мустаци и тъмна коса.

След като Мраз (б.р. идва от мразя) обявил началото на празниците гостите, от които повечето деца, започнали да го посещават, за да изкажат желанията си, но най-вече да се докоснат до историческите му мустаци. Така е и днес. Невръстният хлапак Васил посетил Мраз още първия ден, а старецът го приел с топла и родителска усмивка.
- „Добър ден“, казал Васил. – „Идвам да си пожелая нещо“.
- „Нашите дни винаги са добри. Заповядай“, поканил го Мраз.
- „Снощи гледах мач и искам да стана футболист, но нямам топка“, признало момченцето.
- „Искаш топка, така ли?“
- „Да!“
- „Добре, но имаме само червени?“
- „А нормални имате ли?“ – попитал Васил.
- „Нее, при нас всичко е в червено. Виж, дори очилата ми са такива“, казал Мраз докато си сочел очилата, с които четял.
- „Добре, нека да е червена“, заявил Васил, който нямал кой знае какъв избор.

- „Виж сега! Няма защо да искаш нормална или каквато и да било друга топка. Футболният отбор на нашия град играе с червен цвят, а по-добри от нас няма“, казал старецът, който се запътил със залитаща крачка към личната си колекция от книги.

Старецът се заровил измежду многото книги в библиотеката си, повечето, от които били написани лично от него, и извадил един стар и зацапан албум. Изтупал го хубаво, а след това го разлистил пред Васил.
- „Виж момчето ми. Това е нашият отбор преди 36 години. Тук победихме Амстердам. На следващата страница пък е великият ни успех над Нотингам. Той беше преди 29 години. След това идва великата победа над Мърсисайд. Дори едно от моите джуджета е вкарало два гола за нашия отбор за да ги победим“, обяснявал Мраз, след което повикал джуджето, за да покаже, че не лъже.

- „Ето го. Викаме му Екзекутора“.
- „Защо? Убил ли е някой“? – попитал Васил, а това видимо ядосало Мраз.
- „Виж, момчето ми. Ти си малък още и не разбираш. Ние сме велик народ и имаме велик и славен отбор, който е известен по цял свят“.
- „Но аз харесвам този от съседния град Подуяне“, обяснил Васил.
- „Няма защо да ги харесваш тях. Виждаш ли какви успехи сме имали“, остроумничил хитрият старец.
- „Така е, но те са били много отдавна. Аз съм малък и помня само тези на Подуяне. Освен това, отборът е кръстен на един велик човек, на който съм кръстен и аз. Вие на кой сте кръстени?“, попитал Васил.

Дядо Мраз не знаел как да отговори и за да се измъкне от неловката ситуация повикал друго джудже на помощ. Дошло най-дебелото джудже, което мъкнело след себе си един голям портрет, „прегърнат“ от червен шал.
„Ей момче“, казало сопнато дебелото джудже. – „Виждаш ли го тоя човек? Той е историческата личност, на която си кръстен ти, а твоят отбор е кръстен на него. Това нищо не означава. Той, ако беше жив, щеше да е наша партия. От нашия отбор щеше да бъде. Аз ти казвам“, обясняваше джуджето с капки под по челото.

***

И така, след като видели, че малкият Васил няма как да бъде убеден, че единият отбор е по-велик от другия, Дядо Мраз изпратил момчето до портите на красивото си имение и казал:
- „Довиждане Василчо и Весели Празници!“
- „Довиждане Дядо Мраз! Кога ще празнуваме отново, за да дойда пак“?
- „Още не знам“, отвърнал старецът, докато се взирал към Подуяне, потривайки мустак.

КРАЙ
Левски приключи участието си в Европа тази година, а това определено успокои червена България. Сините направиха доста с този нов отбор, който беше лишен от треньорски потенциал, а с класно направена селекция през зимата, групите на Шампионската лига няма да са мираж за единствения български участник в нея. Левски има сили да завоюва шампионската титла у нас, но дали ще му бъде позволено е друг въпрос.

Приказката, която написах показва как мислите вие – „трезвомислещите и разбиращите“, тези с очилата, с портретите и снимките, тези за историята и вярванията. Но нали всяка религия има своите атеисти?!

Левски е пред титаничния евробоец ЦСКА във всички европейски класации, но какво ли разбират тези в Европа? И те са хора на Батков, и те нищо не разбират, и точно те взеха лиценза на ЦСКА и лично те стоят зад всяка загуба на червените.

Не е ясно до кога ще връщаме лентата назад в годините когато някого някой е постигнал нещо. Хората, които живеят в миналото нямат настояще, и е така. Не всеки може да танцува под музиката на бъдещето.

Иначе Левски показва класа, стил и израстване с всяка година, а с такова нещо едва ли ще може да се похвали друг български тим. Нека да си пожелаем още красиви и пъстри с емоции европейски дни през лятото, когато едни ще играят в Шампионската лига, а други ще разлистват албумите със спомени.

Весели празници!