За ЦСКА и Левски няма ли закони ?

Загуби ли се феърплеят, за какво въобще ни е да гледаме футбол

В България в последните години все по-актуална става една поговорка, с която нито един нормален човек няма как да е съгласен – „За милиони няма закони“. Или в малко по-различен вариант – правото е на страната на по-силния.

От доста години следя българския футбол отблизо и ми е направило впечатление, че родните грандове не се притесняват да действат на този принцип. Случаят с новия нападател на ЦСКА Абел Анеси го доказва за пореден път.

Сега на топа на обвиненията са „червените“. От Черноморец беснеят, че основният им футболист е откраднат и плашат със съд. Базирайки се на опита от миналото, едва ли ще има файда от това…

Дали столичният клуб директно има пръст в този трансфер, никога официално няма да излезе наяве. Но изглежда някак съмнително играч на 20 години да обяви, че спира с футбола, само няколко дни, след като е станало ясно, че един от родните грандове го иска. Странно е и когато разберем, че мениджърката му е водила преговори, докато той е бил „спрял с футбола“.

А начинът на раздялата? Същият този футболист, който уж иска да си гледа живота в Мадагаскар, връща последните си три тлъсти заплати като професионалист и после на това основание разтрогва договора си, твърдейки, че не ги е получавал въобще.

Поне такова е обяснението на Черноморец и то е единственото, на което можем да се опрем. От ЦСКА си спестиха коментарите, защото „не било коректно“. Не знам каква е вината на ЦСКА в този случай. Но едва ли Сокена Ба Бенжелюн е подтикнала играча си сам да направи този ход. Какви са нейните съображения, само можем да гадаем. Дали е тлъста комисиона, дали е сътрудничество с голям клуб като ЦСКА, не е ясно. Поне официално… Но е факт, че нещо около тази сделка понамирисва, скандалът сякаш „се пече“. И не подхожда на марката „ЦСКА“ да се отнася по този начин с по-малките клубове.

Сега са „червените“, но и големият им съперник също действаше по този начин в миналото. Да си припомним само случаите с Веселин Минев и Георги Христов, които дойдоха от Ботев Пловдив.  Водеха се дела, сипеха се закани, но в крайна сметка и двамата си играха спокойно на „Герена“. И си бяха продадени с печалба.

Безспорно има и много други, за които на „Армията“ и на „Герена“ са разчитали на скъпоплатените си адвокати, за да ги измъкнат. Само и само да не платят парите, които се полагат на по-малкия клуб за развитието на футболиста.

Нека същите Левски и ЦСКА се замислят малко. В България те може да са на върха на хранителната верига, но по света са си анонимници отвсякъде и с право всеки може да се отнася с тях като с дребни риби.

Как ли биха се почувствали на „Армията“, ако голямата им звезда Янис Зику беше решил да върне три от заплатите си, да стане свободен агент и да премине в Южна Корея без пари? Така 1.4 млн. долара нямаше да влязат в касата на клуба.

Или пък Левски да беше загубил по подобен начин Гара Дембеле през лятото . Факт е, че „сините“ в последните години не са се замесвали в подобни скандали, но доскоро и те обичаха да измъкват „под масата“ талантливи играчи.

Левски и ЦСКА са марките на родния футбол, с най-много фенове и най-обичани. Те имат най-голяма репутация от тимовете у нас и трябва да правят всичко възможно да я пазят. Подобни ходове не действат в никакъв случай в тяхна полза.

Просто не се прави така! Подобна демонстрация на сила не е феърплей. А загуби ли се феърплеят, за какво въобще ни е да гледаме футбол. По-добре да си гледаме мачовете между Биопрограма Доброславци и Мировяне. Там поне задкулисни игри няма.

Иван Опренов/Sportni.bg