На днешната дата през 1938 г. футболната история пише една от най-значимите си и същевременно противоречиви страници. На стадион „Коломб“ в Париж, пред близо 45 000 зрители, националният отбор на Италия защитава световната си титла отпреди четири години. В грандиозен и напрегнат финал „Скуадра адзура“ побеждава устремения и изключително техничен тим на Унгария с категоричното 4:2.
Този триумф превръща Италия в първия супертим в историята на световните първенства, а техния треньор Виторио Поцо – в истинска тактическа икона. Зад блясъка на златните медали обаче се крие много повече от чист спорт – това е Мондиал, проведен под тежкото дихание на приближаващата Втора световна война.
Политическият барутен погреб на Мондиал ’38
Световното първенство през 1938 г. във Франция е белязано от изключително напрегната геополитическа обстановка. Нацистка Германия вече е анексирала Австрия (т.нар. Аншлус), поради което силноят австрийски отбор, класирал се за финалите, е заличен, а най-добрите му играчи са принудени да играят за Германия. Спартак (Москва) и целият СССР отказват участие по политически причини, а Аржентина и Уругвай бойкотират турнира, ядосани, че домакинството отново е дадено на Европа, вместо да се редува между континентите.
Италианският отбор пристига във Франция не просто като спортна делегация, а като пропагандна машина на фашисткия режим на Бенито Мусолини. Футболистите играят с черни екипи (символ на фашистките отряди) в някои от мачовете и поздравяват публиката с римски поздрав преди всеки съдийски сигнал. Точно заради това, френската публика бурно освирква италианците при всяко тяхно излизане на терена.
Пътят до финала: Тактическият гений на Виторио Поцо
Въпреки враждебната атмосфера, Италия притежава нещо, което никой друг отбор няма – брилянтна тактика и невероятен колектив. Селекционерът Виторио Поцо е създател на тактическата система „МMethodo“ (Metodo) – ранна версия на съвременната дефанзивна и контраатакуваща игра.
По пътя към финала италианците отстраняват трудно Норвегия (2:1 след продължения), след което смазват домакините от Франция с 3:1. На полуфинала те се изправят срещу фаворитите от Бразилия. Бразилците са толкова сигурни в победата си, че купуват самолетни билети за финала в Париж още преди мача. Поцо използва това, за да мотивира своите играчи, и Италия печели с 2:1, благодарение на гениалния си капитан Джузепе Меаца и голмайстора Силвио Пиола.
Финалната драма: Сблъсък на стилове
На 19 юни 1938 г. на терена излизат два напълно различни свята. От едната страна е унгарската „социалистическа“ школа – залагаща на изящна техника, къси пасове и атакуващ футбол. От другата страна е италианският прагматизъм – мощ, бързина, желязна дисциплина и убийствена ефективност пред гола.
Мачът започва вихрено:
- 6-а минута: Джино Колауси взривява италианската агитка с ранен гол за 1:0.
- 8-а минута: Унгарците отвръщат светкавично. Пал Титкош изравнява с мощен удар – 1:1.
- 16-а минута: Силвио Пиола, след страхотна комбинация с Меаца, връща преднината на Италия – 2:1.
- 35-а минута: Отново Колауси се възползва от грешка в унгарската отбрана и прави резултата 3:1 преди почивката.
През второто полувреме Унгария хвърля всичко в атака. В 70-ата минута техният капитан и легенда Дьорд Шароши намалява на 3:2 и връща интригата. Надеждите на маджарите обаче са попарени в 82-ата минута, когато Силвио Пиола бележи своя втори гол в мача, оформяйки крайното 4:2. Италия е световен шампион за втори пореден път!
„Победа или смърт“: Легенди и истини
Около този финал витае една от най-известните градски легенди във футболната история. Говори се, че преди срещата Бенито Мусолини изпраща телеграма до отбора с кратък текст: „Vincere o morire!“ (Победа или смърт).
Години по-късно унгарският вратар Антал Сабо прави изказване, което остава в историята:
“Никога през живота си не бях се радвал толкова много на загуба. С четирите гола, които допуснах, аз спасих живота на единадесет човешки същества.”
Историците днес са на мнение, че телеграмата по-скоро е била стандартен фашистки лозунг за кураж, отколкото реална заплаха за екзекуция, но психологическият натиск върху италианските играчи е бил огромен.
Наследството на шампионите
Със спечелването на титлите през 1934 и 1938 г., както и на Олимпийското злато през 1936 г., Италия се утвърждава като първата истинска футболна династия. Заради избухването на Втората световна война, следващото Световно първенство се провежда чак през 1950 г. Това означава, че Италия държи Златната богиня „Нике“ в продължение на рекордните 16 години. През цялото това време трофеят е крит в кутия за обувки под леглото на италианския вицепрезидент на ФИФА д-р Отоpotential Бараси, за да не бъде конфискуван от окупационните войски.
Виторио Поцо и до днес остава единственият старши треньор в историята на футбола, който е печелил Световната купа два пъти. А триумфът от 1938 г. си остава паметник на едно време, в което спортът и политиката бяха опасно преплетени.
Състави
Италия: Алдо Оливиери, Микеле Андреоло, Силвио Пиола, Джузепе Меаца, Пиетро Серантони, Алфредо Фони, Амедео Биавати, Уго Локатели, Джовани Ферари, Джино Колауси, Пиетро Рава, Гуидо Мазети, Карло Черезоли, Серджо Бертони, Пиетро Пазинати, Ералдо Монцельо, Алдо Донати, Пиетро Ферарис, Марио Перацоло, Марио Джента, Ренато Олми, Бруно Кицо.
Треньор: Виторио Поцо (Италия).
Унгария: Антал Сабо, Дьорд Шош, Гюла Женгелер, Ференц Сюч, Антал Салай, Гюла Полгар, Пал Титкош, Дьорд Шароши, Шандор Биро, Йеньо Винце, Гюла Лазар, Йозеф Палинкас, Йозеф Хада, Янош Дудас, Вилмош Кохут, Йозеф Турай, Ласло Сех, Михали Биро, Ищван Балог, Лайош Корани, Геза Толди, Бела Шароши.
Треньор: Алфред Шафер (Унгария).