
На 6 юни 2008 г., точно в 08:48:47 ч., в дигиталното пространство се ражда един проект с кауза – https://tefterche.org. Днес, 18 години по-късно, сайтът отбелязва своя сериозен рожден ден, доказвайки, че с постоянство и вярна общност едно онлайн пространство може да издържи изпитанието на времето.
Без бизнес планове. Без маркетингови стратегии. Без армия от редактори. Само с желание да бъдат записвани мисли, спомени, радости, разочарования и онези малки истории, които големите медии никога няма да разкажат.
Така се роди Тефтерче.орг.
Осемнадесет години по-късно този малък интернет тефтер вече е пълнолетен.
През годините светът се промени неузнаваемо. Социални мрежи се появиха и изчезнаха. Форумите останаха в миналото. Безброй сайтове дойдоха и си отидоха. Но Тефтерче.орг продължи да съществува по същата причина, поради която е създаден – защото някой има какво да каже и защото някой друг иска да го прочете.
Имаше периоди на ентусиазъм и периоди на умора. Имаше дни с много посетители и дни, в които сякаш никой не чете. Имаше футболни радости, тежки загуби, спорове, смях и носталгия. Имаше моменти, в които изглеждаше по-лесно страницата просто да бъде затворена.
Но всяка следваща публикация доказваше, че Тефтерче не е просто сайт.
То е памет.
Памет за времето, в което живеем. За хората, които сме били. За емоциите, които не искаме да забравяме.
Днес Тефтерче.орг става на 18.
Вече е достатъчно голямо, за да погледне назад с гордост, но и достатъчно младо, за да мечтае за още много страници напред.
Благодаря на всички, които през годините са отделили минута от времето си, за да прочетат, коментират, споделят или просто да се отбият тук.
Защото един тефтер няма стойност без хората, които пишат в него и между чиито пръсти страниците оживяват.

Нена О’мразата, Нена еврото, Нена антиваксърите, Йу за Микре! И3каме си чичкоЦар!
Тефтерче Forever!